Предаване за Украинско-български многопрофилен лицей в град Приморск, Украйна 8.03.2013 г.

Submitted by tasha on Thu, 03/14/2013 - 10:56. 

Скъпи слушатели и приятели на Радио „Татковина”,

Днешното предаване ще започна с

есето „Моята родина”

на Анна Князева от град Приморск, Украйна.

Кое е твоето отечество? Щастливи са всички, за които този въпрос е излишен. За хиляди хора по света той е повод за драматичен и болезнен размисъл. Този въпрос разделя моите близки, той ме вълнува и ме кара да се чувствам различна.

Знам, че моят майчин край, моята малка татковина е Таврия - безкрайна степ без нито една гора, без нито една поляна или хълмче. Родена съм в много малък южен град, на брега на Азовско море. За мене това е най-драгото място. Тук е моята бащина къща, тук са моите свидни родители. Ще напусна моя роден град, може и Украйна да напусна, но винаги ще се стремя към този малък град, към родния дом, защото тук ще ме очакват и ще копнеят за мене моите родители. За тях съм готова да направя всички чудеса и нови да създам.

Моят майчин край е Таврия, значи моето отечество е Украйна. Украйна е млада като мене. Всички нейни успехи и трудности са и мои.

Има, обаче, едно голямо, свято „НО”. Българският език е моят майчин, значи моят роден език. Всичко българско за мене е драго и мило. Със себе си аз „гълча” на български. Моята Таврия в люлка от български думи люлея. Замене тя е край, най-мила на света, защото е приютила моите близки в далечната 1861 г. За нея те са страдали, в нея са се съхранили. При мене българското идваше забулено в тайнства – невиждани горди планини, уханни градини и мъка, много мъка. Аз съм българка, родена в Украйна. Когато казват „клети българи”, цялото ми същество страда, болно и обидно ми е!

В моята Таврия българското е забранявано, унижавано и отричано, но и днес то е всеобщо притежание. Тук и пиперът, и лукът, и сиренето са български. Всички готвят манджа, яхнийка, зеле с ориз и нямат за тях други названия.

Вече 200 години ние сме руснаци или украинци с български сърца. Какво е това? Нима има отечество рождено, отечество наразума и отечество на сърцето?!

Аз не съм космополит. Моите пътища стигат до бащината къща. В най-страшните ми видения бежански кервани замръкват в степта. Гордост и горест е да съм българка от Украйна. (Есето е изпратено за литературния конкурс на ДАБЧ през 2002 г.)

Скъпи слушатели,

Имам удоволствието да Ви представя:

Украинско-българския многопрофилен лицей в град Приморск, Украйна.

Преподаването на български език в Приморския район има стара история. Тя води началото си от 1861 г., когато се откриват училища във всички селища на български преселници в Бесарабия. На 26 септември 1874 г. е открита известната учителска семинария в с. Преслав, задоволяваща нуждата от преподаватели и чиновници в региона. Впериода 1924-1937 г. се откриват нови училища. В издателствата в Киев и Харков се печатат учебници по български език. Следват години на репресии. „Българският език остава да съществува полулегално в битовото общуване, на разговорно-диалектно ниво.” (Донка Николова)

На 9 декември 1994 г. между Министерство на образованието, науката и технологиите на България и образователното министерство в Киев се подписва Споразумение за сътрудничество. Съгласно това споразумение от българска страна се предоставят на лицея учебно-помощна литература по български език, литература, история, музика и други предмети; организират се курсове за преподаватели по български език от Запорожка област. Същевременно с това се договаря изпращането в лицея на преподавател по български език от България. Регламентирана е възможността зрелостници от лицея да кандидатстват в български висши учебни заведения.

„На 21.08.1996 г. с Рапореждане № 437 на Приморската районна държавна администрация е учреден Приморският украинско-български многопрофилен лицей.” - посочва г-жа Донка Николова, бивш преподавател в лицея. През месец септември същата година в лицея постъпват първите 150 лицеисти. Разпределени са били в паралелки от 8-10 клас. В учебното заведение са били обособени два профила – филологически и икономически. През първите години основен език на преподаване е бил руският. В програмата е било застъпено също изучаването на украински и български. Предоставена е възможност да се изучават факултативно история, култура и традиции на България.

„Лицеят беше създаден на нужното място и в най-подходящия момент.” – така кратко и прецизно оценя постиженията на учебното заведение и неговата значимост днешният му директор Андрей Степанович Лазаренко.” - посочва (в алманах „Родолюбец”, 2001 г.) г-жа Донка Николова.

По повод 5-годишния юбилей на лицея (през 2001 г.) Виктория Кочергина и Елвира Мензатова написват химн на лицея. Обявен е конкурс за герб на лицея, участниците са 30. Във връзка с юбилея г-жа Д. Николова разказва, цитирам: „Залата в Дома на културата бавно се изпълва с лицеисти, родители, гости, граждани на Приморск. На крака посрещат знамената на Украйна и България, звучат „Ще не вмерла Україна” и „Горда Стара планина”.”

Поинициатива на Приморското районно културно-просветно дружество „Сдружение” през 2009 г. е основано Българско неделно училище „Джон Атанасов”. Училището е създадено към Украйнско-българския многопрофилен лицей в Приморск. Първоначално в него се обучават ученици в начален и среден курс. Съществена роля за развитието и утвърждаването на училището има Националната програма „Роден език и култура зад граница”. В рамките на Националната програма за учебните 2009-2010 г., 2010-2011 г. училището получава финансова подкрепа от българската държава. Интересът към Българското неделно училище бързо нараства. С цел то да бъде допълнително подпомагано, през 2009 г. родители на ученици в училището учредяват Градското българско сдружение „Събор”. Неделното училище в Приморск днес носи името „Николай Державин”. Културно-просветният център „Джон Атанасов” е открил свои училища в с. Преслав и в с. Гюновка.

Към настоящия момент в лицея има три профила:

• Филологически
• Математически
• Исторически

Математическият и филологическият профил имат по две направления - химико-биологическо и математическо; украинска и английска филологии.

• По всички предмети се преподава на украински език.
• Обучението по българска история и култура се извършва в часовете по български език.

Относно познанията на учениците по български език г-жа Д. Николова казва следното, цитирам: „Последните поколения българчета, които постъпват в лицея, като правило не знаят български, една много малка част от тях владеят разговорно-диалектната форма на българския език.”

През учебната 2009-2010 г. се извършва:

• обучение по български език за учениците от 7-9 клас (интензивно);
• обучение по литература за учениците от 10-12 клас (интензивно).

Обучението по български език за учениците от 7-9 клас е съобразено с Европейската езикова рамка за чуждоезиково обучение. Стремежът на учениците и учителите е да се достигне езиково ниво В2. В учебната програма са включени публицистични текстове и творби от българската класика. В часовете политература за учениците от 10-12 клас са застъпени произведения от български автори.

От 2010-2011 учебна година обучението в Украйна отново е до 11 клас. В лицея постъпват ученици от 8 клас, т.е обучението се провежда от 8-11 клас. Интензивно обучение по български език има единствено за филологическите паралелки в 8 клас.

Директори на лицея са били последователно: Дмитрий Иванович Томашков, Андрей Степанович Лазаренко, Юрий Иванович Курицин. Най-дълго време директор на лицея е бил Юрий Иванович Курицин. Той има безспорни заслуги за утвърждаването на лицея като водещо учебно заведение в региона. От 2011 г. до момента директор е Василий Александрович Вишневецки.

„Неизменен зам.-директор по учебната част от създаването на лицея и до днес е Константин Савелиевич Димов. Той е съвестта и гръбнакът на учебното заведение. Устоява на всички личностни, административни и нормативни промени и изпълнява работата си така, че лицеят да съхрани своите позиции като модерно и желано учебно заведение. Ежегодно неговите ученици са победители в конкурсите наМалка академия на науките.” – споделят г-жа Николова и г-жа Матвиенко.

Г-жа Николова и г-жа Матвиенко разказват и още нещо: „Вера Владимировна Кравец е най-дългогодишната зам.-директорка по възпитателната работа. Нейната многостранна и всеотдайна работа превърна лицея в работилница за таланти. Празничните вечери, организирани под нейно ръководство, се посещаваха от целия град. Работата й с талантливите деца привлече много ученици в лицея.”

В Украинско-българския лицей в Приморск винаги има един учител по български и литература, който е командирован от Министерство на образованието, младежта и науката (МОМН) на България. В момента учител е г-жа Росица Николова. Г-жа Николова е била в лицея от 2004-2008 г. От учебната 2012-2013 г.

тя отново е на работа в него.

От основаването налицея през 1996 г. до момента от България са били изпратени следните учители:

• Татяна Георгиева
• Николай Ников
• Дарина Чернева
• Донка Николова
• Росица Николова

На Вашето внимание бих искала да представя откъси от интервюта, проведени с три учителки. (Интервютата са публикувани във вестник „Роден край”.):

• Росица Николова

Във връзка с отиването си на работа в лицея г-жа Николова разказва следното, цитирам: „И след като детето ми пое посвоя път, реших, че трябва да опитам малко по-различен живот и работа от онова, което ми е до болка познато.” И по-нататък, цитирам: „Както се казва, учителят по български език и литература е водеща, знакова фигура в учебния процес, но това зависи от човека. Затова моето морално удовлетворение е, че не помня учениците ми да са отсъствали от часовете.” Г-жа Николова споделя и още нещо: „И сигурно няма да има българин, дошъл от България вТаврия (по какъвто и да е повод), който да не изпита като мен неописуемо вълнение от тукашния български език, от песните, от обичта към България, която местните хора непрекъснато ми показват.”

• Дарина Чернева

По повод идеята за заминаване на работа в лицея в Приморск г-жа Чернева споделя следното, цитирам: „Понеже се занимавам с езика и народопсихологията, вълнуват ме и проблемите на запазването на вековните национални традиции. Много ми е интересно дали в държавите, където живеят българи, тези процеси протичат по същия начин.”

• Наталия Сичова

Г-жа Сичова разказва: „Естествено, когато заминавах за България да следвам, исках, след като завърша, да се реализирам като специалист. И за късмет, точно в годината, когато завърших, в моя роден град Приморск се откри лицей, в който сега преподавам. Бях много доволна, че знанията, които получих в България, ще мога да предам на тукашните българи.”

Учениците в Украинско-българския лицей са носители на многобройни награди в конкурси на Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ), на Малка академия на науките, както и в Регионалната и Междурегионалната олимпиада по български език в Одеса.

Името на Анастасия Владимировна Наголова е широко известно. Настя, както я наричат нейните съученици и учители, е многократен победител в конкурси по изобразително изкуство. През тази година

Настя ще бъде абитуриентка. Тя е подарила на лицея всички свои картини. Картините ще „допълнят българския дух на кабинета” по български език.

Към месец септември 2010 г. библиотеката влицея разполага с 9 126 екземпяра книги и учебници. Много от тях са получени като дарение от български автори, от МОМН и ДАБЧ, от български дружества в региона, от преподаватели в България.

През 2002-2003 г. към лицея е създаден фолклорен ансамбъл „Приморски жар”. Фоклорният колектив е удостоен със званието „Образцов”.

От 2009 г. богата дейност развива вокалната формация за модерно пеене „Приморски лазарици”. Учредител на колектива, както и настоящ ръководител, е Александър Сергеевич Семененко. Г-н Семененко посочва следното: „От първия ден на създаването на „Приморски лазарици” осъществяваме следните цели - всяко дете да получи знания за основите на българското вокално изкуство, за постановката на гласа, за актьорско и сценично майсторство…” И по нататък, цитирам: „В репертоара са включени както произведения от местния български фолклор, така и песни от разните фолклорни области на Република България.” Вокалната формация има множество престижни награди.

Не бих искала да пропусна да Ви споделя и следната информация:

По повод 10-годишнината от обявяването на Независимостта на Украйна президентът на Украйна Леонид Кучма удостоява лицея с „Почетен знак”.

А ето какво споделят ученици от лицея:

Юлия Хаджийска, с. Преслав

„Тъй като съм българка, за мен българският език е роден. Той винаги звучи в бащината ми къща. А в часовете по български език в лицея аз се запознах с българската литература, много научих за България, за българския народ, за историята му.”

Наталия Верешчак, гр. Приморск

„За първи път чух българска реч в лицея. Особено ми бяха интересни часовете по българска литература.”

Аня Соломонова, с. Камишеватка

„Родителите ми са от Преслав. Там живеят моите баба и дядо. Когато ходя при тях на гости, те говорят с мен на български. Затова българският език за мене е роден. Добри знания получих влицея и научих много интересни неща за живота в България. И макар че няма да уча там, знанията по български език ще ми послужат, защото в селото ни български език звучи по-често от други езици.”

Олга Стойловска, гр. Приморск

„Български език научих от баба, когато ходех при нея на гости в с. Петровка. А сега с родителите си мога да говоря на роден език.”

Светлана Меркушенко, с. Камишеватка

„За първи път чух български език в лицея. Беше ми интересно да се запозная с българската литература, история, традиции и обичаи. Моята мечта е да замина в България…”

Николай Кенев, с. Бановка

„На български говоря от малък. Затова часовете по български език за мене бяха обикновени и естествени като другите уроци.”

В заключение на изказванията на учениците Леонид Паскалов посочва, цитирам: „Такива са мненията на учениците относно българския език. Те са различни, както и самите випускници. За едни той е роден и близък, за други е едно откритие.” … „И, може би думата „обикновен” най-точно характеризира едно от главните ни постижения. Българският език да бъде в училищата обикновен, естествен, като водата, хляба, въздуха, към които сме свикнали и без които не можем да живеем.”
(Посочените по-горе изказвания са публикувани във в. „Роден край”.)

На това място бих желала да изпълня молбата на г-жа Донка Николова, а именно да прочета следната благодарност, цитирам:

„От мое име благодарност към педагогическия колектив за неговата всеотдайност и професионализъм, към всички лицеисти за тяхната любов към родното, за стремежа им към знание и развитие. Особена благодарност на Наталия Владимировна Матвиенко, родена в Приморск, завършила Шуменския университет „Епископ Константин Преславски”, работи в лицея като преподавател по български език от откриването и до днес.”

Скъпи ученици, колеги,

Скъпи слушатели на Радио „Татковина”,

Днешното предаване, посветено на Украинско-българския лицей в Приморск, Украйна, ще завърши с изпълнения на две песни:

„Дай си, Въсе, ръчицата” и „Мене ли любиш”.

Специалния музикален поздрав получихме от г-н Семененко, ръководител на вокалната формация „Приморски лазарици”.

С пожелания за весел Осми март,

за Вас предаде от Берлин,

Ваня Велкова
8 март 2013 г.